Първи ден с правилното оборудване.
Плажът е на петдесет метра от бунгалото, което не изглежда много, но когато трябва да пренесете голяма, стара и най-вече тежка дъска за уиндсърф и сравнително голямо платно, нещата започват да изглеждат малко по-различни, но както се казва, като съм се хванал на хорото — ще го играя! Та, пренесох аз дъската и платното, съединих ги и беше време най-накрая да карам уиндсърф, а не само да падам.
За управлението на уиндсърфа е важно човек да може да се ориентира в посоката на вятъра, да застане с гръб към него, а за завиването се мести платното напред и назад, към носа или опашката на борда, за да се завие срещу или далече от вятъра. Звучи доста елементарно, така и го обясняват по клипчетата в тубата.
Вкарвам сърфа във водата, качвам се на него, вдигам платното — супер! Задържам се на борда, той се завърта спрямо вятъра — чудесно! Преминавам в стойка за каране и… озовавам се по гръб във водата!
Хм, случва се нещо странно. Правя всичко точно както го обясняват в тубата, но след като заема поза за каране, все падам и падам! В един момент старшият инструктор (ще го наричам така занапред, понеже не съм поискал разрешение от него да го споменавам) дойде до водата и започна да ми дава насоки. Всичко което ми каза, вече го знаех с изключение на едно изключително важно нещо: “След като вдигнеш платното остави дъската да се ориентира!”. До края на деня с много усилия съумях да напрая едно каране от около минута — две, преди да падна.
На другия ден докато носех оборудването до плажа, главният инструктор ме посрещна с думита “Хайде бе, youtube, няма ли да влизаш вече? 😀 “, което на мен не ми се стори много забавно, но си го бях заслужил, след като на няколко пъти вече им бях казал, че аз съм гледам клипчета и зная какво трябва да правя… След около половин час опити да подкарам сърфа и много падания вече бях изтощен и супер ядосан, че дори с правилното оборудване не ми се получава, но вместо да си призная, че вината е в мен обвиних дъската, че е стара, тежка и хлъзгава и тя е виновна. Съответно се отказвам от уиндсърфа, понеже нямам оборудване… Тук отново трябва да благодаря на съпругата си, че не ме остави да се откажа. Тя ми каза, че всъщност проблема си е в мен и както вече ми бяха казали от сърф училището, с клипчета не става тая работа, а трябва да взема няколко урока!
Уиндсърфа е труден спорт
Няколко пъти ми казаха, че спортът е труден и наистина се оказа, че е!
Само за няколко дни в опити да го практикувам, нека съм честен — моето си бяха само опити – бях целият в синини. Предимно от носенето на тежката дъска до плажа и от вкарването и изкарването й от водата. Ръцете и бедрата ми бяха целите в синини.
Ръцете ме боляха страшно много, предполагам от непрекъснатото набиране на дъската, за да се кача върху нея, след всяко падане, както и от непрекъснатото вдигане на платното от водата, което натоварва доста ръцете. Достигнах до момента, при който след всяко влизане и двете ми ръце ставаха неизползваме от болка. Налагаше ми се да пия по няколко болкоуспокояващи. Освен, че е физически натоварващ спорт, технически е не по-малко лесен за започване, дори не говоря за овладяване и на половина.
Денят на урока
В деня на първия ми урок, морето както обикновенно не беше гладко, ставаше за уиндсърф, но си имаше вълнички. Този ден не си занесох сърф системата до плажа, а отидох да попитам главния инструктор дали е подходящ момент да взема първия си урок. Той ми каза, че времето е добре, и че има на разположение подходящ инструктор, с който да вляза във водата. Също, че е важно да вляза с моето платно, понеже него ще използвам за напред, а те ще ми дадат само дъска, която е подходяща за мен.
Обясни ми, че моята дъска е за начинаещи, но не е учебна, и че с учебна ще ми е много лесно, но след това като се кача на своята пак ще ми е трудно и за това ще ми предоставят дъска за напреднали, но с голям обем.
Урокът ми започна близо до брега, където е по-плитко, но и с най-големите вълни.
Инструкторът ми, младеж на около деветнадесет, който се оказа, че от дванадесет години кара уиндсърф, вкара системата във водата, хвана опашката на борда и ме подкани да се качвам. Аз като един примерен ученик, направих каквото ми се казва и се качих на борда, издърпах платното, застанах в позиция, борда тръгна — супер, премествам си краката в позиция за каране и инструкторът, него ще нарека Клауд (и от него не съм искал разрешение да го споменавам, а и той също като героя от играта е рус и “рошав”), ме попита с очудване защо си премествам краката отзад по този начин?
Можете ли да познаете какво му отговорих? … Така показват в клипчетата…
Клауд ми обясни, че това не е правилно и заради това падам толкова много. Че първо трябва да се науча да стоя на дъската, да успея да не падам, да карам в права линия и да мога да обръщам. След като коригирахме стойката ми, започва да ми обяснява как да обръщам. Първото завиване си беше като по клипчетата, както и теорията за това, че трябва да съм с гръб към вятъра, когато вдигам платното. Обясни ми и нещо, което звучи очевидно, но не ми беше хрумнало. Не е нужно да въртя цялата дъска и платното спрямо вятъра, когато съм във водата. Просто трябва да се кача и да вдигна платното толкова, колкото вятърът да успее да го подеме и обърне в посоката, в която ми трябва. Когато главният инструктор прецени, че вече съм готов да ме вкарат във водата, ръцете вече ме боляха много и едвам издържах, но нямаше как да се откажа преди още да са ме вкарали в по-дълбоки и спокойни води, за да карам наистина най-накрая!
Докато дойде лодката – бяха влезли с нея да вкарат други хора навътре – помолих съпругата си да ми разбърка един аулин с надеждата, че ще издържа урока. Лодката и съпругата ми се върнаха горе-долу по едно и също време. Глътнах аулина и се запътих към лодката. Главният инструктор даде инструкции на Клауд, докато не подкарам съфра да не ме връща на брега! Прозвуча ми странно, но пък се радвах, че вече наистина ще карам уиндсърф.
Този ден успях да се преборя до голяма степен с един мой сравнително нов страх. Колкото и да обичаш нещо, когато то е било на няколко мига от това да те убие, оставаш най-малко със страхопочитание към него. За това можете да прочетете в този пост – Страхопочитанието ми към морето.
Качих се в лодката, един младок седна върху дъската като се хвана за едно въже от лодката, за да го тегли. Влязохме навътре, но не ме закараха при групата с другите ученици, а ме отделиха от тях още по-навътре в морето. Всъщност, до този момент, толкова навътре в морето и на дълбоко не бях влизал. Леко ми стана притеснено, понеже и спасителна жилетка не си бях облякъл, но нали бях с двама инструктори и лодка — нямаше какво да се обърка. Попитах колко е дълбоко и Клауд ми отвърна, че е около шест метра. Очуден попита, дали ме е страх от дълбочини. Отвърнах му, че не ме е и всичко е ок. Нямаше как да му кажа, че предпочитам да съм на по-плитко, все пак не трябва да ме е страх от водата като ще практикувам екстремен воден спорт.
Младока беше пуснал въжето от лодката и се беше отдалечил със сърфа на няколко метра и Клауд ми каза: “Сменяйте си местата и вдигай платното… ” Зачудих се за миг-два и скочих от лодката – какво да правя, няма да се излагам. Доплувах до дъската, качих се върху нея и вдигнах платното.
Оказа се, че нищо не съм научил от клипчетата, освен как да се изправя на борда.
Клауд ми обясни как трябва да държа платното, за да се движа накъдето искам (доколкото позволява вятърът, разбира се), показа ми къде да си държа краката на дъската в различни моменти, как да държа кига и един много важен урок, над който все още работя: Когато усетиш, че ще паднеш, хвърли системата далече от теб, за да не може да те удари или затисне!
Урокът вървеше доста добре, на няколко пъти слизах от сърфа и плувах около него, докато Клауд или младока го караха и ми показваха разни неща. В един момент им се обадиха по радиостанцията, че трябва да отидат до голямата група с ученици за нещо.
Понеже се знаем задочно с момчетата, а и младока беше един от двамата, които изпробваха надуваемата ми глупост, няколко дни по-рано, той направо ми подвикна, аз да си карам, а те ще дойдат след малко, като проверят останалите. С голямата група естественно имахе други инструктори, но със сърфове или гребящи, само моите бяха с лодка.
Тогава Клауд го скастри: “Как може да му кажеш това на човека, не се прави така…” И ми каза, да пусна платното и да седна да си почина, че и ръцете ми да се отпуснат малко и отпрашиха с лодката — така и не разбраха, че чувах радиостанцията и тях, когато си говореха помежду си.
Карах още известно време насам натам из залива, докато вече едва имах сила да вадя платното от водата след падане, при което казах на момчетата, че не мога повече и искам да изляза, което доведе до следващия интересен момент. Клауд ми каза, че трябва да поиска разрешение от старшия инструктор и наистина го направи.
Обади се по радиостанцията за разрешение да излезем от водата. След като му дадоха ми обясни какво трябва да направя, за да изляза на брега откъдето бяхме влезни.
Имах ли полза от урока?
Категорично — ДА!
Сто процента гарантирам, че това е много труден за започване спорт, ако нямате човек, който да Ви покаже как се случват нещата. Теорията е едно, но докато се опитваш да превърнеш теорията в практика да разполагаш с инструктор, който да ти помогне да почувстваш вятъра и чрез действията си да осъзнаеш това, което си гледал е безценно.
Доста е страно при уиндсърфа, защото има разлика в положението на платното и на сърфиста на дъската между това, което се вижда от брега и когато си върху борда.
Според мен, всеки който желае да кара уиндсърф, трябва да вземе поне един урок с добър инструктор. Планирам да взема втори урок, но следващият сезон с нова дъска и по-голямо фрирайд платно.
Be First to Comment