Мога да карам уиндсърф

Първият ми уиндсърф урок завърши с пълното ми изтощение, но поне бях схванал основите на управлението. Не очаквах, че ще мога да вляза повече във водата този ден, но след няколко часа почивка трябваше да проверя дали съм научил нещо.

В залива, където карам вятърът и вълните напредват с деня — сутрин почти не духа и няма вълни, а привечер духа доста по-силно и вълните се вдигат.

Вече беше следобяд и вълните се бяха увеличили. Към момента, в който пиша този пост, не бих казал, че вълните са се вдигнали, но тогава го виждах точно така.
Въпреки вълните си донесох дъската сложих й платното, обух обувките и влязох да карам. Чувството беше невероятно! Вкарах сърфа, колкото успях, стъпвайки по дъното, след което се качих върху него, вдигнах платното и… тръгнах.

Излизането

За двадесетина минути направих няколко кратки курса около плажа, но умората от сутринта си оказа влияние и реших да изляза.
По време на урока по-рано разбрах как се излиза, техниката се оказа доста проста — вместо да застана странично на дъската и да завъртя платното по дължината й на четиредесет и пет градуса спрямо вятъра, просто трябва да вдигна платното напречно на дъската, да застана зад него както на SUP. Така бавно и спокойно вятърът те изкарва на брега. Като, ако искаш да завиеш надясно накланяш платното наляво и обратното.

Стигнах успоредно на мястото, на което исках да изляза, насочих носа на сърфа към брега, завъртях платното, така че да сочи към брега. В този момент вятърът грабна платното извъртя го с мачтата към мен и аз се озовах във водата!
Качих се на борда, вдигнах платното, вятъра го завъртя и то ме бутна отново във водата. Беше ми много странно, понеже само няколко часа по-късно след урока, правех точно същото нещо, което направих по време на урока, но резултатът беше съкрушителен.
Тогава малко започнах да се притеснявам, понеже бях на дълбоко, изморен, и неможеш да излезе.

В крайна сметка след известно време падане и качване на дъската, самото качване не е толкова пробелем, но изваждането на платното от водата е доста натоварващо за ръцете, а те вече много ме боляха и бях изтощен, намерих някакъв начин криво-ляво, да изляза от водата.

Дъската все така остана насочена към брега, все пак сърфа се движи предимно напред. Вместо да вдигна платното пред мен успоредно на дъската, аз застанах от лявата страна на дъската точно до мачтата, хванах въжето на платното и го издърпах почти цялото от водата, така водата го държеше, за да не го издуха вятърът, а аз го балансирах да не потъне. По този начин вълните и вятъра, малко по малко, успяха да ме извадят до плиткото, откъдето издърпах сърфа на брега.

Резултатите от учебния ден

Най-важното е, че още същият ден, в който ми бе първият урок успях сам да вляза и някак си да изляза. Това беше добре, имаше и падания, но е нормално като за първи ден истинско каране. Проблем беше невъзможността ми да изляза по нормален начин.

В крайна сметка бях доволен, този ден наистина карах уиндсърф и то два пъти.
Имаше и още страшно мноого да уча! На първо място — как да излизам, когато и по какъвто начин желая!