Сдобиването с оборудване се оказа, поне в моя случай, доста дълъг, изнервящ и труден процес.
На плажа видях един човек да кара уиндсърф с надуваема дъска тип SUP, което ми даде надежда, че лесно мога и аз да си взема и да го ползвам хем като уиндсърф, хем като SUP.
Последваха няколко дни, в които непрестанно преглеждах уебсайтовете в търсене на подходящия комплект за мен. Задачата никак не беше лесна, понеже се оказа, че в Бъглария почти няма магазини, които да предлагат такава стока, което ограничи изборa ми до онлайт платформите, които изобщо не обичам да използвам. В крайна сметка се спрях на един модел предлаган от vidaXL. – Моля Ви, не правете моята грешка, не купувайте тази глупост!
Доставката
Въпреки, че комплектът е на vidaXL, аз го закупих от Емаг, понеже срокът за доставка бе посочен като четири работни дни. Попълних всички необходими данни във формата, платих си стоката и нещеш ли, срокът от четири работни дни се промени на десет…
Моето търпение по скалата от нула до десет е минус две. Не умея да чакам, даже мога смело да кажа, че мразя да чакам. Чакането ме побърква, искам всичко да се случва за вчера!
Когато видях, че датата за доставката ми се отложи с почти седмица, меко казано се ядосах. Започнах да търся телефон или някакъв друг начин, по който да се свържа с Емаг, но всичко, до което успях да достигна беше някакъв чатбот.
За мой късмет имам приятел, който доскоро работеше за Емаг, та реших да му се обадя за съвет. Оказа се, че е почти невъзможно да се свържа с жив човек от тази платформа, но моят приятел ме посъветва да се свържа директно с vidaXL, които имали седалище в България.
Покрай всичкото това, реших да потърся някакви мнения за vidaXL. Оказа се, че е трябвало по-рано да го направя и за мой “късмет”, всички коментари бяха повече от ужасни!
Намерих телефона на платформата, обадих се, но се оказа, че работят само по няколко часа на ден. Някак си дочаках за времето, в което работят и се обадих отново. За моя изненада човекът на телефона беше много любезен, записа ми телефонния номер и обеща да ми върне обаждане с информация малко по-късно, което наистина се случи.
Казаха ми, че пратката е изпратена и до пет работни дни ще бъде при мен. Малко по-късно получих и номер на товарителница, чрез който да следя пратката.
След проведените разговори, вече ми беше по-спокойно и можех да се отпусна в следващите дни.
Минаха няколко дни, но статусът на пратката изобщо не се променяше, което отново започна да ме тормози, както казах, не умея да чакам. Отново започнах да звъня на vidaXL, но никой не вдигаше телефона… След няколко часа опити успях да се свържа. Жената на телефона обаче ме “застреля” със смирено предадената информация, че пратката била още в Австрия и тя щяла да предаде на склада, че трябва да бъде придвижена веднага. Вече бях тотално отчаян. Краят на отпуската ми наближаваше и не изглеждаше като да ми остане време да се науча да карам преди да започна работа.
В крайна сметка, пратката пристигна при мен на десетия ден от поръчката и то малко преди залез, но нямаше какво да ме спре да вляза във водата още същият ден след цялото това чакане.
Да опънем платната
По най-бързия начин разопаковах комплетка, да не кажем, че разкъсах опаковката. Отделих на една страна SUP-a, а на друга системата за платното. Вече бях запознат с теоретичната част на опъването на уиндсърф платно и се справих сравнително бързо. Беше време да напомпам самия SUP.
Имам опит със SUP-овете, понеже от няколко години карам и съм имал няколко.
Та, развивам го аз, вземам помпата от комплекта – най-нискокачестветанта, която съм виждал, и започвам да помпам. Направо ще пръсна помпата, толкова съм развълнуван, че най-накрая ще карам! Достигам нужните PSI, откопчавам помпата и чувам ПУФФФ… SUP-a спада! Хм, нещо явно съм объркал позицията на клапана, завъртам клапана и почвам да помпя… Пуффф, спада… Въртя, помпя, Пуффф… На четвъртия път се оказа, че клапанът е също толкова некачествен, колкото помпата и трябва лекичко и фино да се постави в позиция за помпане и НЕ спадане.
Както и да е, SUP-a е надут, системата с платоното е свързана, време да пренеса оборудването до плажа!
Теорията
През всичкото време, през което чаках windSUP-a да пристигне, гледах видеотуториали за всичко свързано с уиндсърфа, за което се сетех. От това какви са първите стъпки при карането, до техники за напреднали. До деня на доставката, вече знаех как да опъна платното, как е правилно да се носи платното до водата, по какъв начин да вкарам системата във водата, правилната позиция върху борда. Как да застана спрямо вятъра, всичко за управлението. Вече бях експерт и нямах търпение да вляза във водата. Щях да смая всички на плажа, а инструкторите от училището да се чудят къде съм се научил! 🙂
Първото влизане
Всичко беше пренесено до плажа, от сърф училището имаше няколко инструктора във водата – условията бяха подходящи и беше време да събера очите на всички. Както вече казах, имам опит със SUP-овете и реших да направя една обиколка с новия преди да сложа платното. Той беше много по-тъкън и лек от другите, които имам. С две финки, една в края и една в средата за когато се ползва като уиндсърф. Самият SUP по спецификация е за един човек с тегло до сто килограма, аз тежа осемдесет и пет, което на теория е ок, но когато влязах във водата се оказа, че платформата е страшно нестабилна. SUP-а е много бърз, но във вълни, дори и малки на мен ми е почти невъзможно да се задържа.
Този ден така и не сложих платното. Реших, че щом не мога да го използвам като SUP, няма начин да го подкарам като уиндсърф… дотук бях със събирането на очите на плажуващите.
Следващият ден
На другия ден от ранни зори оборудването ми беше пренесено на плажа и бе време за уиндсърф. Теоретично бях непоклатим, знаех всичко! Влязах във водата, застанах с гръб към вятъра, качих се на дъската, вдигнах платното и… паднах!
Това не ме отказа, последва нов опит, и нов опит и нов… Явно вълните бяха твърде големи за мен, все пак ми беше първият опит да карам уиндсърф. Преместих се на най-спокойната част от плажа, но почти нищо не се промени, успявах да се задържа за две до пет секунди и падах. Самият SUP се огъваше под мен, носът и опашката щръкваха над водата, а краката ми остават под вода. Стана ясно, че освен да ми се смеят инструкторите, друго няма да постигна. Вече бях сигурен, че съм направил грешен избор с оборудването и всички дни чакане и нерви са били напълно напразни.
Все пак исках да съм сигурен, че проблемът не е в мен и помолих от сърф училището, някой да опита да подкара моята глупост. Изпратиха две деца, които успяха да го подкарат, но ми казаха, че платното е твърде малко, беше три квадрата, и че съм твърде тежък за този SUP. Оказа се и че не съм опънал платното хубаво… Тотално разочерование!
Отчаянието
Освен, че не съм търпелив, аз съм и много избухлив и непрекъснато вземам прибързани решения. Бях ядосан, че съм направил грешно решение с оборудването, отпуската ми беше в края си, и нямаше как да успея да се науча да карам.
А аз имах план, тази година научавам основите на уиндсърфа и догодина се оборудвам за следващото ниво: freeride gear!
Типично в мой стил, казах, че приключвам с уиндсърфа, и че с тези боклуци, които съм купил нищо няма да се получи.
За мой късмет, съпругата ми ме познава достатъчно добре и не ми даде шанс да се откажа, за което съм й благодарен!
Истинска дъска
Беше ясно, че с надуваемата глупост, която си бях купил, няма да се получи, за това реших да си намеря истинска. Към този етап не бях готов за дъска от магазина, понеже е безпредметно даването на хиляди левове за нещо, което дори не зная ще мога ли да правя. Повечето сърфисти започват да се учат от деца, а не като ме от почти четиридесетгодишни.
Из мрежата и информацията от Gemini е, че към собственото си тегло трябва да добавя между шейсет и сто килограма, което би ми дало обема в литри на дъската, която е подходяща за моите първи стъпки. По тези критерии успях да си намеря една дъска Hi fly motion 219l, която на теория е перфектна учебна дъска за хора с моя ръст и килограми. Дъската вървеше с финка и шверт.
Извадих и късмет, че я продаваха от сърф училище на няколко километра от мен, вечерта се чух с продавача, а на другата сутрин дъската вече беше на нашия плаж, а аз готов за първото си истинско каране!
Вече имам истинска дъска – Ей сега ще им покажа!
Както и с надуваемата щуротия, така и с истинската дъска, първо влязах с гребло като с SUP, тази се усещаше както трябва, нещо което пропуснах да спомена за дъската е, че тя е доста стара, а на времето явно не са ги правили с гумирано нехлъзгащо и омекотено покритие, а просто груба пластмаса (или какъвто е там композита), та се налага да я използвам с обувки за сърф. И така, първото влизане с “новата” дъска беше успешно, чувствах се добре на нея и времето да й сложа платното настъпи.
Както вече споменах, знаех всичката необходима теория и бях готов да покоря морето.
Вкарах оборудването, качих се на дъската, изправих платното и… след няколко секунди вече бях отново във водата! Така или иначе, вече бях с “истинска” дъска и щях да успея. Денят премина в падания и качвания. Веднъж-два пъти единият инструктор се опита да ми даде съвети и да ми обясни, че платното ми е твърде малко, но аз бях сигурен, че съм гледал всички нужни клипове, което и му казах и че вълните са ми проблемът. Човека ме остави да се мъча.
По-късно същият ден една жена влезе с SUP във водата, минавайки покрай мен ми каза, че в тези вълни, като нямам опит, няма да се справя, и че платното ми е твърде малко. Но понеже бях много добре теоретично подготвен, нали бях гледал видеа, реших, че аз си зная най-добре и отвърнах, че съм мазохист и за това така правя… Пълни глупости!
Правилното платно
След няколко дни мъки реших да повярвам на хората от сърф училището и да си купя нормално плато, като за моя ръст и тегло. Отидохме до Бургас, където е единственият физически магазин за сърф/уиндсърф оборудване, който успях да намеря из интернет и оттам си купих едно платно “втора ръка”,
Gaastra IQ 5.3 m с всички части от системата за него, които ми бяха необходими.
Понеже бях споменал на собственика на магазина, че сега се уча и това ми е първото платно, той настоя да помоля ръководителя на сърф училището да ми помогне с опъването на платното, понеже е специфично, но аз нали съм гледал видеа, казах, че ще се справя. Явно на човека от магазина му беше ясно, че така не става и все пак се обади, без да ме пита на инструктора, за да го помоли, да ми “удари едно рамо” – оказа се, че двамата са стари приятели.
Натоварихме разглобената система и се прибрахме в къмпинга, където веднага започнах да я ригвам.
След около час мъки, осъзнах, че няма да ми се получат нещата – каква изненада!
Уж всичко беше на мястото си, дължината на кига и на удължителя, бяха настроени според оказанията на платното, но то продължаваше да не е добре изпънато.
Нямаше накъде да се дърпам вече и помолих инструктора да ми каже къде бъркам. Оказа се, че ако ригвам ново платно, това което съм направил е вярно, но когато платното е използвано няколко години, то се отпуска и трябва да се разшири гика както и удължителят.
Вече имах готов сетъп за уиндсърф с инстинска дъска за начинаещи и истинско платно. Платното е предназначено за вълни, но не е проблем да се използва и в други условия.
“Сега вече ще видят те…”
Be First to Comment