Преди няколко години, около средата на август, прекарахме отпуската си на къмпинг “Якото Място”. По онова време къмпингът все още не беше презаселен и на плажа имаше достатъчно място за всички. Август месец излиза един силен вятър — Мелтеми/Етиси , който вдига големи вълни и повечето дни вълнението е силно, а флаговете по плажовете са червени. Този август не беше изключение, но дотогава вятърът на този плаж не се бе усещал толкова силен. Тъй като не се издържаше на него, решихме да отидем до началото на южния плаж на Китен, където почти винаги е тихо и спокойно откъм вятър. На плажа в Китен си прекарахме много добре, цял ден си пих биричките, сервитьорката ни носеше всичко направо под чадъра, а в жегата бирите си вървяха добре.
Привечер, когато и спасителите се бяха прибрали и ние се върнахме в къмпинга, моята пияна глава, реши да влиза с надуваем дюшек в бурното море, на плажа, от който се махнахме сутринта. Бях решил да ползвам дюшека като сърф, тогава още не бях карал нито SUP, нито каквото и да е във водата, но вълните ме изхвърляха на брега, за това реших да греба навътре.
Шарени знаменца
Има едни такива, шарени знаменца, които спасителите си слагат на постовете.
Да знаете – не са за украса! А още по-малко червеният такъв означава, че спасителят го мързи да си върши работата или го дразнаят плажуващите и за да им е гадно го слага. Преди този ден все си мислех, че съм като риба във водата и не се притеснявах от нищо. Червеният флаг за мен не значеше нищо, просто чаках спасителите да си тръгнат и влизах във водата. Но този ден научих много ценен и почти невъзможно скъпоплатен урок.
С водата шега не бива и знамената на спасителите не са за украса!!!
Великият плувец
… Греба си аз с ръце, греба си…
В един момент се оглеждам колко навътре съм стигнал и се оказа, че морето е решило да ме прибере. Но няма проблем, аз нали имам надуваем дюшек с мен, а и мога да плувам. Почвам да греба/плувам с една ръка към брега, с другата държа дюшека, обаче не се приближавам към брега, а вълните ме мятат мощно.
Решавам, че ще зарежа дюшека и ще плувам нормално. Почвам да плувам към брега, обаче морето не ме пуска, то си е решило, че ще ме прибира. През цялото време, съпругата ми стои на брега и разговаря по телефона, погледнах я и разбрах, че осъзнава какво се случва — боря се за живота си!
Опитах се да плувам по гръб, за да си почина малко, но вълните бяха прекаленно големи и ме заливаха.
В този момент осъзнах, че съм пиян глупак, който, ако не се вземе в ръце ще умре до броени минути!
Не си спомням всичко, което ми мина през главата в този момент, със сигурност, животът ми не ми мина на лента пред очите, но си спомням много ясно, как си казах, че АЗ НЯМА ДА УМРА ТУК И СЕГА И ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ!
Някак си, със сили, които не зная от къде намерих, успях да достигна толкова близо до брега, че когато потъна под водата, да достигна с крака дъното, да се изтласкам от него и премина още няколко сантиметра към сушата. По този начин успях да се добера до брега. Съпругата ми беше толкова уплашена и разтревожена, че й се искаше сама да ме удави, а аз буквално не можех да стоя на краката си!
Не мога да кажа колко време седях безпомощно подпрян на един плажен чадър, но едвам успявах да си поема въздух, треперех и не можех да повярвам, че съм оцелял.
Толкова уплашен не съм бил в животът си, на никого не пожелавам да изпита това нещо.
Вече следя и спазвам много внимателно флаговете на спасителите. На неохраняеми плажове не влизам в дълбокото. Има ли вълни, стоя извън водата. Доста време имах някакъв страх от водата. Дори да осъзнавам, че е безопасно, аз пак се притеснявах.
И така до деня на първия ми уиндсърф урок!
Интересно ми е, някой от Вас имал ли е подобни инциденти или страх от дълбока вода?
Be First to Comment